Из Записки от Барселона

Част I

Началото в Парк Гуел

През 2018 година имах шанса да посетя една така популярна дестинация – популярна не случайно!

Ще върна малко назад:

Истината е, че през зимата на 2015г с тогавашния ми приятел, трябваше да се прекачваме с полет точно в Барселона. Имахме на разположение 5 часа за разходка и ги оползотворихме в центъра на града, като не пропуснахме да изпием по едно café con leche (кафе с мляко) на площад Гауди.

Малко преди да заминем, една позната ни посъветва да посетим парка на Гауди, ако ни остане време, за жалост така и не успяхме.

И така през пролетта на 2018-та година Барселона отново ме повика!

Цялата работа започна с един бачата фестивал.  

Аз и още 20 човека от нашия салса клуб се организирахме да идем заедно и да видим на живо едни от най-известните бачатероси на планетата. Фестивалът всъщност се провеждаше в Lloret De Mar, но ние дружно решихме да си направим една 4 дневна екскурзия в Барселона преди да се отдадем на 3 дневни танци до зори.

Вечерта, след като пристигнахме, си починахме и на 1 май започна истинското ни приключение!

Имах среща с мои близки, които дойдоха от Palma De Mallorca (с която скоро ще ви срещна през моите очи), за да изкараме един ден заедно. Който ден –  01.05. е почивен и в Испания!

И макар грандиозните си размери, Барселона ни се стори малка! Въпреки, че не бях част от организирания за деня тур, срещнах половината си съпътници из този неповторим град!

Заедно със семейството ми решихме да започнем с парка Guell, по-известен като парка на Гауди, който ми се изплъзна преди години.

Времето направо ни се присмиваше: първо заваля порой и малко след като свако ми си купи нови чорапи на гущерчета, за да подсуши подгизналите си нозе, слънцето реши да ни погали.

Не знам дали има думи, които дори бегло да опишат цветовете и формите в парк Guell. Чувствам се безсилна, за това просто го вижте на снимка и задължително, ако някога имате шанс – на живо!

Гауди просто е бил гений или луд,  понякога, казват, е едно и също. Нужно ли е да казвам повече?! Нека творенията му говорят с вас на онзи техен уникален език.

Още на самия вход са меко казано прострени найлони и платнища, обсипани с всевъзможни магнитчета за по 1 евро представляващи различни символи на Испания и Барселона.

Малко по-навътре в парка има сувенирни магазини с рисуван порцелан с дизайна на парка.

 Там цените са малко по-височки.

Една от къщичките се води, че Гауди обитавал и срещу заплащане на вход може дори да видите къде е отмарял очи, а колко е спял – аз не вярвам да е било много.

В една витрина в магазинчето има малки реплики на интериора, които се продават.

Тераси, мостчета, проходи, фигури, цветове, окото не се измаря вярвайте ми, ще искате още и още и в Парк Гуел ще го получите!

Има няколко варианта да стигнете до входа и всичките са стръмни, единият – особено живописен. Една от пътечките, по които всъщност излязохме (но може и да се стигне до входа от там) от парка е толкава китна и тучна, че имах чувството, че човек там не е стъпвал от години. Не е така, разбира се, не е обрасло с плевели – има си шосе и тротоар, но е толкова тихо … толкова тихо, че можеш да чуеш сърцето си – няма навалица от туристи, няма ги вече и цветовете на Гауди, ала има други – цветовете на земята. С всяка крачка, с която се отдалечавахме усещах как излизам от шарен въртящ се овеселителен тунел и навлизам в спокойна гора с нежен привкус на жасмин, на фона на пойни птички. Не знам кое усещане беше по-вълнуващо! Сякаш си преял със захар и както в един миг имаш чувството, че можеш да заместиш Атлас, така изведнъж си просто перце, което повеят възнася с лекота.

Продължихме към центъра на града и Парк Цитадела…

Бележки от автора:

Ако някой някога ми беше казал, че отново ще вървя по улиците на Барселона, едва ли щях да му повярвам .

Вярно, първата ни среща бе безумно кратка и недостатъчна и някак неразривно свързана с човек, който вече не значи за мен, това което значеше някога…

НО, моля ви, не съдете местата, а и хората, заради миналото. Насладете се на настоящето и си позволявайте дори на стари и познати места да изживеете нови вълнуващи преживявания с нови хора, пък може и без хора изобщо. Никое място не принадлежи само на вашите спомени, може би по-скоро вие принадлежите на това място или поне част от вас. Не се натъжавайте когато видите точно онази плочка, на която преди години сте застанали за снимка и сте се усмихнали на човек, който днес не е зад обектива – а се усмихнете ДНЕС и си ударете едно селфи 😉

Автор: Ана Драг

Очаквайте

част II  – На лодка с лебедите в Парк Цитадела

част III   – Чудото –  Саграда Фамилия

част IV   – Монсерат и Черната Мадона на желанията

Бонус – 13 годишната Светица покровителка на Барселона – Света Еулалия

БонусBASÍLICA DELS SANTS MÀRTIRS JUST I PASTOR  – Да усетиш миналото

***Вижте нашите предложения за Испания